Translate

четвъртък, май 10, 2012

Вкусът - индикатор за наличие на Енергия?




Праната, Чи, Ки, Оргон или както още е наричана тази неизучена и недоказана все още от Науката универсална Енергия е "нещото", което, както твърдят различни учения, оживява и одухотворява практически Всичко.

В духа на здравословното хранене, подхванат от Гуени, и връщайки се на темата за вкуса, започната от Кайти, ще опиша моите скорошни "открития", свързани с праната в храната.

От години се интересувам общо от "йога" - хата и раджа, донякъде и тантра, но практиката, което е основно за всички тези учения, ми куца неимоверно. Преди да забременея с второто дете - а разликата между двете е 13 години - започнах и да практикувам някои неща. Не се отказах от месото, но пък включих дихателни упражнения всеки ден и почти всеки ден асани. Е, усетих какво е "праната". Убедих се осезателно в съществуването й, както и че човек до голяма степен може да регулира своята енергия и доброто състояние на духа и тялото.

Странно, но преди не се бях задълбавала в йогийските системи за хранене. А то, както е известно, е един от главните фактори, определящи енергийното (здравословното) състояние. Зачетох се аз, припомних си до болка познатия ми още от детство призив, че всяка хапка трябва да бъде дъвкана толкова пъти, колкото зъби имаш по рождение, т.е. че йогите дъвчат течната храна и пият твърдата...

И след още малко припомняния, стигнах до едно доста интересно твърдение. Оказва се, че дъвкането не е прокламирано само поради улесняването на храносмилането - то е свързано с извличането на "прана" от храната. Всяка една храна, дори и най-"мъртвата", според йогите, съдържа прана, която би трябвало да се усвои от организма в процеса на ядене. Но праната се усвоявала единствено чрез езика! Т.е. ако държиш храната достатъчно дълго на него, ще усвоиш ценната прана. Ако я глътнеш бързо - от нея няма да има този ефект. Праната "ще отиде на кино"...

Замислих се - като тийнейджърка, когато постоянно се тормозех за фигурата си, а и бях наддала пубертетски, открих, че за мен храната е вкусна и нужна единствено по време на процеса на дъвчене. Самото попадане в стомаха не го усещах като нещо ценно, нито приятно... Да, това полу-осъзнаване е опасно в тези години - оттам може би идват хранителните разстройства като булимия и анорексия, но аз, слава Богу, не получих никакви такива "бонуси" - просто дъвчех дълго и ... изплювах... На сегашния си етап на "осъзнаване" никога не бих правила такова нещо! За мен е кощунство! Но тогава... Зачудих се - дали по онова време не съм усетила по някакъв начин "праната" в храната?

Дали вкусът, усещането за хубав и дори влудяващ вкус, не е, освен другото, и индикатор за наличие на "прана", която ти е дадено "свише" да усвоиш? И от теб зависи как ще използваш този ценен източник на енергия - дали ще подходиш с нужното уважение, дъвчейки старателно и дълго, или ще претупаш този момент, свещен за йогите и за други "пътешественици" в по-различните светове...

И, малко привидно без връзка, ще сложа снимката на едно мое ужасно любимо, за мен - магическо - цвете. Вечният Ирис, Перуника, Крем или както още го наричат. Често свързвам Праната и с него...:)






7 коментара:

  1. Сонче,не съм запозната с йога - била ми е любопитна,защото винаги ми е изглеждала като нещо спокойно и уравновесяващо,което не импонира на темперамента ми,а би ми било полезно.
    За вкуса и дъвкането обаче мога да кажа- аз се храня бавно,а когато бързам не ми е вкусно и винаги съм последна на масата.
    Сигурно някак интуитивно си търся праната :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кайти, ти си доказателство за ползата от продължителното дъвчене - с твоите хубави килограми, пу-пу! Между другото, и аз преди години си мислех, че йога не импонира на моя темперамент - доста съм буйна и си падам по по-екстремни спортове, като малка имам медал по джудо, иначе тичане, изкачване на върхове, езда, такива нещица...:))) Но се оказа, че в началото йога дори те енергетизира, понякога до степен да станеш агресивен. После регулира, наистина, но не успокоява, просто енергетизира... :)

      Изтриване
    2. Сонче,много ми се иска да опитам.Почти се виждам как съм стиснала ръце и мънкам някакви мантри,докато духът и тялото ми са намерили баланс между енергия и спокойствие.
      Шегата настрана,някой ден ще пробвам защото много искам.
      Даже си мисля,че йога е много повече от упражнения - не е ли някаква философия за живот или нещо подобно ?
      И за това занимание не е ли нужна тишина и никакви хора около теб ?
      Защото ако е така,наистина ще е някой ден :))

      Изтриване
    3. Кайти, ако някога ти се яви нужда или ако "пътят" ти е свързан с това - със сигурност ще се докоснеш до йога. Наистина това е по-скоро начин на живот и възприятие, упражненията са второстепенни. А тишината - съвсем не е задължителна - все пак, йога е възникнала в среди на хора, които в момента са над един милиард и където всяко семейство е с по поне десетина деца, и живеят заедно по няколко поколения...:))) Както казва мъжът ми - ако не можеш да медитираш сред шумотевицата на пазара - няма никакъв смисъл от медитацията и по-добре не се захващай...;)

      Изтриване
  2. Не знам как точно да се включа в темата, защото аз съм от тези, които явно не умеят да се насладят на Вкуса, а се стремят към ситостта на корема. Като се замисля, ще излезе, че нищо не усвоявам от Праната, а просто хабя храната.Много ми беше интересно да прочета статията, особено припомнянето на правилото за продължителното дъвчене ме върна в детските години, когато уви, не се научих на това. Винаги съм смятала, че маниера на хранене е свързан с темперамента и аз, като един сприхав и емоционален типаж, очевидно не умея да се отдавам на удоволствието от вкусването.Не си спомням да съм седяла повече от 10 минути на масата. Дори на ресторант не издържам дълго и ми е трудно да не се отегча, докато другите бавно и полека преминават през първо-второ-трето... :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гуени, много си права за темперамента и дъвченето! Не го бях възприемала така, но има много резон... И аз съм от бързите - и то много бързите. Нашите никога не са ме карали да ям бавно, баща ми например е още по-бързоядящ бързак.:) Но гледам да се възпирам и да ям по-бавно (не че винаги успявам). То има ефект и върху насищането - колкото по-бързо се яде, толкова повече се поглъща. Понеже центъра на ситостта изисква определено време, докато се почувства заситен - то, ако ядеш бързо, ще погълнеш много повече храна, докато този център сигнализира, че е настъпило засищане... Бавното дъвчене помага за намаляване на количеството погълната храна - особено при хора, които искат да смъкват тегло...:)

      Изтриване
  3. И аз съм го правела - това с изплюването като подрастваща:( Особено по едно време се бях вманиачила и само дъвчех ябълки, тогава си навлякох проблем с коляното, просто отказа една вечер и се строполих както си стоях.
    Знам,че се дъвче по веднъж на зъб всяка хапка. 32 зъба - 32-а пъти;)

    ОтговорИзтриване

Зарадвайте ни с коментари!