Translate

четвъртък, май 31, 2012

Който обича гората - не го е страх от мечки, а който готви - от експерименти


   Нахут. Хумус. Тахан. Да, не се научих да пиша кратки заглавия. Или можеше да напиша просто "Експерименти". Защото това е нещото, което много обичам във всяка сфера от живота, стига да мога да си го позволя. Аха нещо да стане скучно и рутинно и един глас отвътре ме подбутва тихичко - "Хайде, писна ти, разнообразявай!"
   Е да, ама точно за тази си черта за малко да забравя, когато ми дадоха бурканче с тахан. Два дена го гледах с подозрение в хладилника и бърчех нос при вида на калнокафеникавия му цвят. После ми светна, че това по дяволите, е за ядене и аз мога да го използвам - да експериментирам, тоест. 
  След това беше лесно - интернет каза, че таханът (най-вече сусамовият) е изключително полезен, с не знам колко витамина и калций пъти повече от други съдържащи го продукти. Моят беше слънчогледов, който има малко по-тежък вкус, но целта беше да пробвам нещо различно, така че ми беше достатъчно.
   Първото, което си харесах, беше рецепта за овесени курабийки. Аз си правя подобни съвсем редовно, борейки успешно ленивата перисталтика на сина ми. Лесни за приготвяне, с малко продукти и много полезни. Рецептата, която в оригинал беше тази, aз промених, съкратих и опростих. Вие сте свободни да изберете която искате, но моя резултат беше прекрасни хрупкави бисквитки с препечени краища, аромат на ванилия, мед и лек намек за халва.
                    
Трябват ви:

Тахан 200 гр;
Овесени ядки 200 гр;
Мед 250 г и ванилия две пакетчета;

Таханът и медът се смесват. Към тази смес прибавих две супени лъжици какао (от разтворимото на децата). Добавих овесените ядки и от получената лепкава смес с навлажнени ръце направих тези сплескани бисквитки, които подредих върху хартия за печене.

След това в загрята фурна (пишеше на 180 градуса, но при мен е по усет)-20-25 минути, докато покафенеят. Ако ги сложите да изстинат върху решетка стават съвсем хрупкави. Получиха се прекрасни. И да ви кажа - свършиха почти веднага.


   Следващият ми таханов експеримент беше солен. Първоначално мислех да направя ориенталския вариант на гуакамоле, но той е със сусамов тахан, а слънчогледовият не ми се връзваше с авокадото. Обърнах поглед отново към Изток (тяхно нещо си е) и прогонвайки асоциацията с почва, си харесах рецептата за хумус. Това между другото била арабската и еврейската дума за нахут. Мотаеше ми се 250 гр нахут, който бе накиснат, сварен под налягане и обелен с помощта на още 3 чифта (детски) ръце.
   Това полезно бобово засища и не надува като нашия боб, но е за ентусиасти и в консервиран вариант е за предпочитане. Рецептите за хумус се състоят от нахут, зехтин, тахан (сусамов в оригинал), чесън и лимонов сок. Аз сложих в блендера нахута и лъжичка сметана, 1-2 скилидки чесън, една лъжица тахан и малко от водата (за да не става съвсем гъст). Следва овкусяване с лимонов сок и по желание полят със зехтин и червен пипер. С една салата с домати и препечени филийки за намазване на хумуса, обрах овациите.









   Накрая оставих децата да експериментират и след
седмица молби им осигурих нужните продукти за да си направят това, което бяха намислили.
Така поне за един следобед постигнах спокойствие и мир за цялото семейство - един вид и вълкът сит и агнето цяло, и то без овчарят да е изяден.
Спокойствието обаче свърши бързо, но това е една друга тема. :)
Абе... експеримент!

неделя, май 20, 2012

Мъжка ръжена питка


Предишният път засегнах темата за здравословното хранене и в тази връзка споменах ръжената питка, която моя любим мъж прави. Аз не умея да замесвам хляб, никога не съм се опитвала, но той може. Това според мен е самодостатъчно умение за всеки човек, какво да кажем пък за един мъж - да омесиш хляб с двете си ръце, просто цена няма!

Днес специално наблюдавах процедурата по сътворяване на хляба, изглеждаше съвсем лесно отстрани.

Продуктите:
 
1 чаена чаша кисело мляко
2 яйца
1 чаена лъжичка сода
1 чаена лъжичка захар
1 непълна чаена лъжичка сол
1 супена лъжица олио
2-3 ч. чаши ръжено брашно



Изсипвате киселото мляко в дълбока купа, добавяте яйцата и разбивате. После идва ред на содата, захарта и солта, отново разбърквате добре. Добавяме и олиото в сместа. Накрая се сипва и обърква брашното до получаване на тесто, което повече прилича на гъста лепкава смес. 

Изсипваме тестото в намаслена тавичка и печем на подгрята фурна около 20 минути на 220 градуса с вентилатор.

След изваждането от фурната, питката се оставя да почине поне пет минути, завита като бебе в няколко памучни кърпи.

Междувременно из цялата къща се е разнесъл такъв божествен аромат на прясно изпечен хляб, че всички сме се изтипосали в кухнята и преглъщаме като гладни сирачета.

Най-обичам последното действие - излапването на топъл резен ръжен хляб, намазан с масълце и наръсен с шарена сол.

Днес комбинирах ръжената питка с порция доматена крем супа, които се съчетаха идеално. Ако имате останал буркан с домати за готвене, не му мислете - пасирайте ги и си направете една лека и приятна доматена супа, подправена с босилек или черен пипер. За финал аз си добавям лъжица гъсто кисело мляко вместо сметана.

Добър апетит!

четвъртък, май 10, 2012

Вкусът - индикатор за наличие на Енергия?




Праната, Чи, Ки, Оргон или както още е наричана тази неизучена и недоказана все още от Науката универсална Енергия е "нещото", което, както твърдят различни учения, оживява и одухотворява практически Всичко.

В духа на здравословното хранене, подхванат от Гуени, и връщайки се на темата за вкуса, започната от Кайти, ще опиша моите скорошни "открития", свързани с праната в храната.

От години се интересувам общо от "йога" - хата и раджа, донякъде и тантра, но практиката, което е основно за всички тези учения, ми куца неимоверно. Преди да забременея с второто дете - а разликата между двете е 13 години - започнах и да практикувам някои неща. Не се отказах от месото, но пък включих дихателни упражнения всеки ден и почти всеки ден асани. Е, усетих какво е "праната". Убедих се осезателно в съществуването й, както и че човек до голяма степен може да регулира своята енергия и доброто състояние на духа и тялото.

Странно, но преди не се бях задълбавала в йогийските системи за хранене. А то, както е известно, е един от главните фактори, определящи енергийното (здравословното) състояние. Зачетох се аз, припомних си до болка познатия ми още от детство призив, че всяка хапка трябва да бъде дъвкана толкова пъти, колкото зъби имаш по рождение, т.е. че йогите дъвчат течната храна и пият твърдата...

И след още малко припомняния, стигнах до едно доста интересно твърдение. Оказва се, че дъвкането не е прокламирано само поради улесняването на храносмилането - то е свързано с извличането на "прана" от храната. Всяка една храна, дори и най-"мъртвата", според йогите, съдържа прана, която би трябвало да се усвои от организма в процеса на ядене. Но праната се усвоявала единствено чрез езика! Т.е. ако държиш храната достатъчно дълго на него, ще усвоиш ценната прана. Ако я глътнеш бързо - от нея няма да има този ефект. Праната "ще отиде на кино"...

Замислих се - като тийнейджърка, когато постоянно се тормозех за фигурата си, а и бях наддала пубертетски, открих, че за мен храната е вкусна и нужна единствено по време на процеса на дъвчене. Самото попадане в стомаха не го усещах като нещо ценно, нито приятно... Да, това полу-осъзнаване е опасно в тези години - оттам може би идват хранителните разстройства като булимия и анорексия, но аз, слава Богу, не получих никакви такива "бонуси" - просто дъвчех дълго и ... изплювах... На сегашния си етап на "осъзнаване" никога не бих правила такова нещо! За мен е кощунство! Но тогава... Зачудих се - дали по онова време не съм усетила по някакъв начин "праната" в храната?

Дали вкусът, усещането за хубав и дори влудяващ вкус, не е, освен другото, и индикатор за наличие на "прана", която ти е дадено "свише" да усвоиш? И от теб зависи как ще използваш този ценен източник на енергия - дали ще подходиш с нужното уважение, дъвчейки старателно и дълго, или ще претупаш този момент, свещен за йогите и за други "пътешественици" в по-различните светове...

И, малко привидно без връзка, ще сложа снимката на едно мое ужасно любимо, за мен - магическо - цвете. Вечният Ирис, Перуника, Крем или както още го наричат. Често свързвам Праната и с него...:)






вторник, май 08, 2012

Мисия възможна?


Този път нищо не съм сготвила. Ако сте обърнали внимание, още със създаването на блога, направихме уговорката, че това ще бъде местенце освен за кулинарни изяви, също и за раздумки и споделяния.

Напоследък не ме влече готвенето. Не беше нарочно, а по скоро се случиха низ от събития, които (най-сетне) ме провокираха да въведа някои реформи в моята кухня. Винаги съм се отнасяла скептично към разните диети и призиви към здравословно хранене. Вътрешно бях убедена, че всеки човек има индивидуални нужди, вкусове и метаболизъм, които сам усеща и разбира най-добре. Знам, че с воля и постоянство човек би могъл  (насила) да спазва определен режим за да бъде слаб и елегантен, но ако волята ти издиша, а организма ти крещи да си хапне от забранените неща, неее, такава мъка не бих си причинила за нищо на света.

Така я карах дълго време без да ми пречи на визията (както казва баба ми -  такъв ни е джинса!), но вече забелязвам, че този модел се пропуква. Нямам предвид само килцата, които неусетно се налепиха тук-там. Появиха се разни болежки и дискомфорт. Явно ЕГН-то дава отражение и наказва тялото за това, че обича сладолед, шоколад, белия хляб или свински мръвки на корем. Или за преяждането късно вечер. Липсата на достатъчно движение допълнително украсява „картинката”. С две думи, дойде време за промяна.

Последните години няколко пъти ми се наложи да минавам на диета, особено след двете бременности, за да си върна формата и самочувствието. И всеки път все по трудно се доближавах до целта. Сега си давам сметка, че това се дължи най-вече на нежеланието ми да променя навиците си, а не просто да погладувам известно време с надеждата, че скоро всичко ще си бъде както преди. 

Скоро ми попадна една книга, която препоръчва храненето да се съобразява с кръвната група на човека. Според нея не трябва хич да помирисвам червено месо, млечни продукти, въобще да забравя за белия хляб и някои зеленчуци като картофи, домати, патладжани и др. Ужас, та това са най-любимите ми неща! Имаше и друга интересна информация, за вредността от термично обработените мазнини при готвене, пърженето въобще е табу, по възможност олио или зехтин да се добавя едва след като яденето вече не е на котлона. Като цяло книжката не жалеше никак моите вкусове и въобще не ми се понрави. Но ми стана интересно и реших, че не ми пречи да опитам. Още повече, че всички вкъщи сме от една кръвна група и ако това е добре за мен, значи е добре за всички.

Речено-сторено. Вече почти месец експериментирам, не че спазвам стриктно абсолютно всичко, но засега не чувствам да ми липсват пържолите или сиренцето. Купихме си ръжено брашно и открихме, че с него става страхотно-вкусна содена питка (рецепта на мъжа ми). Месото категорично отпадна от всекидневното ни меню, с изключение на редки включвания на пилешко. Вместо него наблягаме на рибата и с  радост забелязвам, че децата я харесват и добре си хапват.

Не знам докъде ще я докарам с тази нова мода, но чувствам, че някакси ми пасва и може да се окаже добър избор. Харесва ми, че промяната всъщност не ме натоварва, но най ми харесва, че изобщо стигнах до нея. Каквото и да се случва оттук нататък, сигурна съм, че никога не бих могла да се върна към безразборното плюскане, което така обичах преди. 

Материали по темата за хранене според кръвната група има прекалено много. Затова не искам да посочвам конкретни линкове, не искам да влияя на никой с нищо. Аз самата съм в експериментален период, просто ми се искаше да споделя това с вас заради самата Идея да се храним здравословно и най-вече - да не превръщаме храната в отрова за тялото.




четвъртък, май 03, 2012

Общото между компютрите и скаридите? Митко, разбира се!

      

       Първо да ви представя Митко.Читател, който готви и чете книги. А на мен това ми е достатъчно за да го поканя да внесе мъжко присъствие в иначе женския ни кулинарен блог.
      Неговото предложение е пилешко месо със скариди и лек сметанов сос. Ето и продуктите, които се виждат от богатия снимков материал и няма нужда да описвам:


      

    Следва пилешкото месце и скаридите (може и коктейлни). На снимката  е свинско, но по-добре е с пилешко, каза той. Вкусовете на пилешко и скариди си отиват повече, а и е по-ненатоварващо за стомаха.



   Лукът и месцето се задушават, докато достигнат готовност. Изглеждат така - погледнете долу вляво. А когато месото е почти готово, се добавят скаридите, но за не повече от десетина минути, за да не станат жилави - погледнете вдясно.


   Идва ред на лъжичка сметана - придава много приятен вкус, омекотява и свързва двете основни месни съставки.

 И вълшебният резултат накрая ...


Дали е вкусно ? Убедена съм.
Още не съм опитала, но щом Митко казва така, аз му вярвам. 
Пък и снимките говорят сами, нали? 
Добър апетит!