Translate

вторник, юни 27, 2017

Бърза сладоледена торта с готов сладолед


     
      Не знам за вас, но аз често се дразня, когато си купя готова сладоледена торта. От една голяяяяма кутия излиза едно мъничко тортенце и дето се вика на петима кози крак. За да не се налага в магазина да смятам грамажи и милилитри, особено за гости, тази година реших да си направя сама сладоледена торта по мой размер.
       Оказа се много лесна, бърза и доста ефектна. Няма да се впускам в подробни обяснения - и начинаещ кулинар няма да се затрудни да я направи, но крайния резултат и простичката идея си струват. Нея (идеята) я мярнах на картинка и даже не си направих труда да търся рецепта. Няма да излъжа ако кажа, че дори се забавлявах докато я правя, да не говорим че това е стана любимата торта на децата ми (има си хас, щом е сладолед).
     Най-долния блат е бисквитен, като за чийзкейк, при мен с какаови чаени бисквити. Формата е с махащ се ринг. След като направите блата сложете формата във фризера да стегне.
     Следва бордът от страни, който е от тънко нарязани парчета готово руло. След като спретнете тази композиция, вадите кутията със сладолед (леко омекнал, но не течен) и пълните получената кухина. Вътре в сладоледа също може да слагате каквото си пожелаете - ядки, плодове или парченца шоколад. Следва пак фризер, след което е финалното украсяване - аз не съм много добра в това, но вие можете да се вихрите както си искате. Важното е, че тортата става красива, сладоледът винаги е сладолед, а количеството е достатъчно.












сряда, януари 18, 2017

Калцоне

   Нека ако има хора, яли истинско калцоне и са наясно с него ми простят за публикацията. Не знам доколко моята версия е близка до оригинала, но след като детето беше яло калцоне в някаква пицария, поиска да направя и в къщи (а аз само това чаках :) Така че, ако обичате тесто и пица, не се колебайте изобщо. 
  Необходими продукти : 

Тесто за пица - моето е 1 кг, от което стават 2 големи тави с калцоне
Плънка - всичко, което искате да ядете вътре в него.

   Всичко започва с това да направите тесто (като за пица). И да имате плънка (за нея по-надолу). След няколко години месене на ръка, моето тесто вече го прави хлебопекарната, така, че дали ще си замесите сами, дали ще си го купите готово или като мен с хлебопекарната - изваждате тестото и се приготвяте да точите. Вземате от тестото топки, големи колкото топки за тенис и ги разточвате на кръг. Това е моят размер, като готовото калцоне ми е дълго около 12 см , а дебелината на разточеното тесто е около 3 мм, нито много тънко, защото не се надува добре и калцонето седи тънко, нито много дебело, че да не се опече отвътре.
      Тъй като в плънката не слагам нарязан на ситно домат, намазвам тестото с доматено пюре (или лютеница). В средата на кръга слагате плънка, загъвате, така че да се получи един полумесец и краищата ги завивате леко навътре, като притискате с пръсти. Отгоре на самото калцоне правите няколко леки прореза, за да се опече по-добре.
    Плънката у нас е два вида - постна с повече царевица, кисели краставички, кашкавал на парчета и каквото още прецените и месна - със същите неща плюс месо. Варианти много и разнообразни.
    Така приготвени, се оставят да втасат на топло още веднъж и след това се пекат в предварително загрята фурна до зачервяване. Лесно се преяжда, затова внимавайте :)






 

четвъртък, декември 15, 2016

Пилешко в буркан на фурна

  Гениално проста и вкусна рецепта, която приятел ми показа, че видял в този блог. Правих я вече няколко пъти, лесна е и ме спасява, когато съм в командировка, но за това ще обясня към края на поста.

  Идеята е пилешкото да се нареже на по-малки парчета, те да се осолят, да се напълнят в най-обикновени буркани и вместо стандартните капачки да им се направят такива от фолио (на малката снимка). Подправките са по желание, черен пипер, салвия или розмарин. После така напълнени бурканите се пекат във фурната - час, най-много час и десет минути. Вкусът е невероятен - не точно печено, но не и варено... абе вкусотия.

  Има няколко по-тънки момента, които дори и аз, уж имайки известен опит в кухнята не предвидих, затова ще наблегна на тях. Иначе в блога - източник на рецептата има добро описание на целия процес.
 Пилето трябва да е добре размразено (ако е било замразявано), защото ще пусне вода. А в тази рецепта не се слага никаква вода, достатъчно е това, което месото само си пуска.
 Фурната ви да е нито много силна нито  много слаба - първите си буркани ги бях изпуснала, температурата ми се оказа по-висока, отколкото трябва и в един момент заварих кухнята цялата в пушек - месото се печеше прекалено силно, пилешки бульон капеше от капачката, гореше и пръскаше...нататък няма да обяснявам, че още ме болят ръцете от чистене.
  Бурканите да се сложат върху решетка, а не директно, за да не се счупят или спукат.
   Най-тарикатският номер накрая e, че след като ги извадя, им слагам нормална капачка, която оставям да се темперира за няколко минути, обръщам бурканчето с главата надолу, като изстине прибираме запечатания буркан в хладилник и хоп...имаме храна за след 5-6 дена, точно в моментите, когато нямаме възможност да сготвим. Повече от този период не препоръчвам да държите, но и така си е достатъчно практично.
  После ядете месото студено, топло, може вложено в друго ядене (тъй като е сготвено) може на сандвичи, салата с пилешко и изобщо приложения най-различни. И всичките са вкусни.

понеделник, октомври 10, 2016

Черен трюфел в сос

  Трюфелът не е част от моята кухня. Израснала съм с яхнии, мусака и пиле с ориз, а майка ми ползваше най-много 5 подправки, от които като изключим черния и червения пипер, познайте какво разнообразие остава. Разбира се, това се променя с годините - опитът и кулинарното любопитство растат, а когато има добри хора, които да ти подарят без изобщо да си искал въпросния трюфел...е няма как да пропусна.

    Ето я и малката гъба - след като я помирисах, усетих лека миризма на амоняк и по-силната, подобна на меките френски сирена с плесенна коричка. Усетих и още една две миризми, странни, неудобни за написване, но знам ли.. може да са били плод на въображението ми. На това мирише суровият трюфел, в храната ароматът е по-различен, мек и наистина много приятен. 
   Най-важното за гъбката е да не обработва термично, а след кратка консултация с приятелка, с доста по-голям опит от моя в кухнята, препоръката беше да използвам аромата му в сос. Този сос аз ползвах за пържоли, каквито в случая имах подръка.
   Няма да ви занимавам с рецепти - важно е да се спази правилото гъбата да не се обработва на директен огън, а да се смеси с нещо топло, което да разгърне аромата му. Всичко друго като информация може да се намери в интернет, затова няма да ви губя времето в приказки.
   И така, след като се обели твърдата коричка на трюфела, отдолу се показва меката. Аз я настъргах на дребни парчета и ги смесих с готовия ми топъл сметанов сос. Така настърган трюфелът може да се прибави и към сос за паста, сос за месо, омлет, та дори и бъркани яйца.
  
 Това е - трюфелът гостува за кратко при мен, имайки предвид цената дори и на българските трюфели, които се вадят из нашите гори, не очаквам скоро повторение, но за сметка на това гостуването му беше незабравимо. Сега ви оставям с малко снимки, а аз отивам да направя едно пиле с ориз :-)
 

петък, октомври 07, 2016

Туршийки

Време си е за туршия! Даже би трябвало вече да сте си направили киселите краставички и печените чушки, а за доматите определено е късно.
Но винаги можете да си "откраднете" нова идея за мезенце, още не е късно да си направите едни пияни кисели краставички или маринована бамя. Ето няколко идеи за зимнина, а както е известно, всичко ново е добре забравено старо, така че кой знае какви изненади няма да има. :)
Рецептата за пияните краставички е свръх елементарна. Обаче резултатът е убийствен!
Необходими са: - корнишони,сол на кристали, алкохол - водка или ракия, чисти буркани с винт, за предпочитане от 800 мл или по-големи.
Приготвянето става така - нареждате корнишончетата плътно докато остане един пръст до края на буркана, доливате вода до ръба, слагате 1 ч.л. едра сол на кристали, 2 суп.л. водка или ракия, затваряте и прибирате на тъмно и хладно. Готови са когато си сменят цвета, някъде към втората седмица. Според вкуса си всеки може да добави: - семена от копър, синап, зърна черен пипер, скилидки чесън, кой както иска и харесва. Може да поразклащате от време на време бурканите, но не е проблем, ако не го правите. Краставичките всеки път стават кисели и много хрупкави! Ще издържат цяла зима, ако са на студено и тъмно.

Това са чушлета, от онези тънките и дългите, не им знам сорта, но не са люти, поне моите. Тях ги минах през маслена баня, ще рече в дълбока тенджера загрях олио и метнах чушлетата вътре. Сетете се преди пърженето да надупчите чушлетата с вилица, щото аз забравих и... чушките взеха да се пръскат в цвърчащото олио, охх, още ми стои изгореното по ръцете. Та, надупчете чушлетата, мятайте в олиото за кратко време, а след това подреждайте плътно в бурканчета, където вече сте нагласили - оцет до долното ръбче на буркана, половин ч.л сол  за малко бурканче и 1 ч.л  за буркан от 800 мл, зърна черен пипер, обелен чесън (може да го минете и него набързо през горещото олио), малко зехтин/олио (съотношението е 1/3 олио и 2/3 оцет) и врътвате капака. Някои слагат аспирин, аз - не. Стерилизирате за 10 мин., обръщате бурканчетата и като изстинат ги прибирате на студено.

Втори вариант на чушлетата, с мариноване - оцет, чесън, черен пипер, сол и захар в равни количества. За малки бурканчета солта изахарта е по 1/2 ч. л., за тези от 800 мл- по 1 равна ч.л. Чушлетата нареждате плътно в буркана и доливате вода до горния ръб. Най-отгоре може да се сложат стръкове целина или магданоз, за да притискат чушлетата в маринатата. Аспиринът е по желание. Този път е без стерилизация, но бурканчетата се разклащат всеки ден. След 5-тия са готови за консумация. Прибирате в хладилник или на студено.

Патладжани! Страхотно мезенце, технологията е като при пържените чушлета, а резултатът - ммм! У дома не удържахме и вече унищожихме първата партида. Не пържете дълго, само колкото да хванат лек загар. Редете ги още горещи, като слагате между тях чесънчета. Стерилизирайте за 10 минути и крийте далече от очите на домочадието!

При бамята най-важното е да набавите свежи зелени чушлета, без черни петна по ръбчетата. Почиствате дръжките и подготвяте бурканите по същия начин както при маринованите чушлета - оцет до долния ръб на буркана, сол, захар (съотношението обаче е 1:2), аспирин по желание, зърна черен пипер, суров обелен чесън, стръкове целина. Отново се реди много плътно бамята, отгоре се притиска със стръкове целина, но може и без.Важно е маринатата да покрива бамята.Бурканите се затварят, оставят се на тъмно и се разклащат усърдно всеки ден. На 5-тия са готови и настава бой кой да се докопа пръв до бамята!

У дома обожаваме маринованата бамя! Единственият проблем е, че рядко я намирам по  софийските пазари, но попадне ли ми пред очите, веднага пълня няколко буркана и скривам надълбоко в килера. (оригиналната рецепта)

Доматен сок - случи се така, че ми докараха едно двайсетина кила страхотни домати - огромни, зрели, дъхави, вкусни! Ядохме до пръсване, ама как се изяждат двайсет кила!Дожаля ми, че ще се развалят и се хванахме с половинката да варим доматен сок. Понеже мързела е проводник на гениални идеи, измислихме следното - минахме доматите през домашната сокоизтисквачка, която перфектно раздели люспи и семки от червения сок. Сварихме сока за около 20 минути, като трябва да се внимава пяната да не изскочи от тенджерата. Някои я обират, аз не. Добре е да намалите котлона на средно положение. Посолявате на вкус и се заемате да пълните бурканите. Не сипвайте врелия сок в студени буркани, че става голяма беля. Най-добре е да ги топнете в гореща вода прези да почне пълненето.Доматеният сок трябва да се стерилизира за десетина минутки. Това беше най-трудния елемент от операцията, единствената ми голяма тенджера събира едва три големи буркана, не е като на село с големия казан над открития огън.Горещите буркани се слагат в гореща вода и се следи да не завира водата. Водата да покрива капачките.

А тази сладко-кисела туршия с карфиол, чушки камби, моркови и чесън, вече съм я обяснявала ето тук - много е лесна, пък е ужасно вкусна. Става бързо, изяжда се още по-бързо.
Не се озорвайте да правите много буркани. Пет-шест големи за начало са напълно достатъчни, после само пълните отново с продукти бурканите и скоро пак си имате хрукава туршийка. Поне зеленчуци има целогодишно на пазара, макар че тези от градината са си най-хубави и качествени.
Нека ви е вкусно!


неделя, септември 25, 2016

Печено пиле с портокал и розмарин

Лятото си отиде, макар и само календарно, но все пак жегата вече я няма. Беше прекрасно, поне за мен - горещо и морно, както си трябваше. Есента е тук, с цялото си великолепие от цветове и вкусове. И хладни вечери, които искат да бъде изпълнени с топлина и аромати.

Да, сетих се, че имам печка и кухня, които ме очакват да се завърна. 
Ще каже някой, че съм подложила на глад домочадието през летните месеци, е чак така не беше, но-о, поне успях да ги оттегча до смърт с еднообразие - домати, краставици,таратор, мръвка на тиган, домати, краставици, крилца на сол, пак домати и т.н. :)

Музата ми беше връчена под формата на една кулинарна книга, която преди седмица ми зае моя приятелка (Херминка, за кой ли път - благодаря!). Това е "Живот от нулата" на Саша Мартин, доста известна вече като кулинар и блогър с нейното "околосветско готвене" (вж.Global Table Adventure).

Няма как докато четете да не ви потекат слюнките. И при мен се случи същото. Днес реших да направя една от лесните рецепти в книгата, обаче с добавка на малко екзотика, ей-така за разкош и бягство от скуката.

Пиле с портокал

Снимах рецептата директно от книгата, като единствено уточнявам, че нямах мащерка, но всичко останало изпълних абсолютно точно. Уханието, което се разнесе из къщата, е неописуемо!
Месото стана крехко, сочно, ароматно, а кожицата се препече и приятно хрупкаше - охх, пак ми тръгнаха лигите!
Опитайте и да ви е сладко!

Продуктите:
Едно цяло пиле, измито и подсушено
Меко масло, около 50 г или 2 супени лъжици
Стрит розмарин и мащерка - две клонки
1/2 ч.л. лют червен пипер
1 ч.л. сол и още една със сладък пипер
1 портокал









вторник, юли 19, 2016

Домашен течен шоколад



Със сигурност домашното е по-добро от това, което ще си купим в магазин, а повечето деца обичат течен шоколад. Бях видяла из нета рецепта с кондензирано мляко, от която заимствах идеята и съвсем малко промених. Естествено нито помня коя е, нито съм я записала, затова ако някой си я познае като измислена от него - признавам авторството!:) 

Съставките (които не е задължително да се спазват максимално точно) са: 
кутийка кондензирано мляко 7 или 10% (320 мл беше това, което аз купих),
масло - размер около 2 кибритени кутийки приблизително,
пълномаслено какао (не от разтворимите) 4-5 с., 
захар - видът й е какъвто предпочитате, а количеството - на вкус,
половин (а може и цял) натурален шоколад, който честно казано и аз не знам защо слагам, може би за да стане повече.

Самото кондензирано мляко се вари на котлон, около 15-20 минути, при непрекъснато разбиване, което варене помага след охлаждането на млякото да се втвърди по-лесно. След като се дръпне от котлона аз добавям маслото и шоколада и разбърквам енергично, за да се стопят и размесят. Наливам в бурканче и слагам в хладилника.

След това вземате един тиган и смес за палачинки....всъщност как ще продължите си е ваш избор, едно е ясно - че шоколадът ще свърши много бързо! :)
 




петък, май 20, 2016

Хляб, франзели и още, и още

   

    След почти две години упорство, най-накрая се съгласих на хлебопекарна. И не, не ядем повече хляб от преди. За сметка на това мога да контролирам солта в хляба, колко тъмен да е, както и никога не ям "бял" хляб, който като го стиснеш, да става на лепкава топка. Сега, когато се убедих, че тя се справя толкова добре с месенето, колкото и аз :)  я ползвам непрекъснато.
    В този пост обаче, няма да ви занимая с обикновения хляб, който приготвям, а ще дам една супер успешна рецепта за тесто, което е толкова вкусно, колкото не мога да ви опиша. Първия път, когато го направих, започнах да ям готовите питки като в унес, докато ми стана тежко. Сега просто гледам да не го правя често... и толкова за преяждането с хляб.
   Рецептата (от нета, не помня къде) леко я промених и е за около 1200 кг тесто. Продуктите се зареждат в машината в следната последователност :
620 гр. брашно
270 мл. топло прясно мляко
60 гр. разтопено масло
2 яйца (разбиват се с вилица преди да се сложат)
2,5 с.л. захар
2 ч.л. сол

2,5 ч.л. суха мая (обикновено е точно едно пакетче)
Тъй като аз предпочитам живата мая, ако решите да ползвате такава са нужни около 8-9 г, или грубо казано 1/5 от един пакет мая от 42 г.
 Програма: месене с втасване (при мен 1,30 мин) След това тестото се вади и се оформя в желаната форма, като се оставя да се понадигне още 20-30 мин. на топло. Пече се на 180 градуса.





Идеално тесто за любимите франзели 











  и брускети.




  


  Или като малки питки, може и без пълнеж












Макар че, с пълнеж са идеални за закуска.








А може и като отделни хлебчета, в които да направите домашния си бургер.

















Но каквото и да изберете, гарантирам преяждане с хляб. И дано това не ви уплаши :)




четвъртък, април 07, 2016

Хрупкави пилешки крилца "Бъфало" на фурна


Имаме гостуващ кулинар, с една страхотна рецепта, която снощи имах възможността да дегустирам и оценя. Явно любовта към готвенето е заразителна, понеже освен собствените ми деца, които вече напират сами да правят това-онова, а не просто да ми асистират в кухнята, вчера бях кулинарно изненадана и от главата на семейството. 

Помолих го да опише "процеса" и останах очарована втори път - има талант и да пише вкусно, смятам. Публикувам неговият текст в оригинал:

"Хрупкави пилешки крилца Бъфало на фурна - поне така ги наричат в нета, но понеже не съм слагал люто, а и малко модифицирах цялата рецепта, не знам дали да ги наричаме така. Най-важното е, че не се пържат, а се пекат във фурната и това ги прави по-приемливи, ако човек е на диета някаква, пък и е по-лесно за готвача.

Продукти:
- 20 пилешки крилца
- 2 с.л. брашно
- 2 бакпулвера
- подправки - сол, черен пипер, червен пипер (сладък и лют) 
- барбекю сос, чили сос (по желание)
 
Накратко - измиваш крилцата и ги подсушаваш много добре. В дълбока купа слагаш 2 лъжици брашно (ако си на диета, може и без него) и същото количество бакпулвер! Слага се, за да станат хрупкави и това е най-тайната съставка от всичко. Благодарение на него ти се струва, че крилцата са пържени, ама не са. Слагат се още две чаени лъжици сол, половин лъжичка червен пипер (сладък или лютив), половин лъжичка черен пипер, и тук аз сложих по малко и от подправките ни за барбекю (опушен пикантен червен пипер). 

Изсушените крилца се нарязват на 3 части - бутче, средна част и крайна. Използват се само първите две, защото третата прегаря по време на печене. Слагаш ги в купата със сместта и хубаво овалваш крилата, да се покрият отвсякъде. Фурната е на 220 С, с вентилатор. 

В тавата постилаш метално фолио (за да се изчисти по-лесно после) и отгоре се слага скара, за да може да се изпекат отвсякъде равномерно. Нареждаш бутчетата, без да се допират и печеш 20-25 минути. Вадиш ги, обръщаш ги и ги печеш още 10 минути, защото някои не са се изпекли добре от двете страни. 

Докато се пекат си правиш сос, за който ги обича със сос. Разтапя се една бучка краве масло, към нея се добавя мед, кетчуп, барбекю сос и чили, ако предпочиташ да е лютиво. Когато извадиш крилцата, докато са още горещи, слагаш половината от тях в соса и ги разбъркваш хубавичко, докато се напоят. Отваряш бирата и ... се възнаграждаваш за едночасовото усилие!"


неделя, април 03, 2016

Ребърца с мед

От известно време вкъщи правим ребърцата по нов начин, по простата причина, че стават по-бързо и по-вкусно, отколкото по старата ми изпитана рецепта.

Купуваме няколко гребена свински ребра (и с телешки става) и ги мариноваме по следния начин:

- смесваме около 100 мл олио с различни поправки: черен пипер, сух розмарин, опушен лют червен пипер (придава онзи специфичен барбекю вкус и известна пикантност), 1 супена лъжица соев сос и всякакви други подправки, които обичате.
Най-лесно става с готова суха марината за пържоли или ребра, която разтваряте в олиото.

Намазваме гребените със сместа плътно от двете страни и ги оставяме на студено да постоят минимум половин час. 

Следва сваряване в тенджерата под налягане за 20 минути. Докато изчаквате да отворите капака на горещата тенджера, включвате фурната да загрява на 200 С, с вентилатор, и преминавате към втората част на готвенето.

В широка тава полагате гребените, като е добре да имате скара отдолу. Аз нямах и положих ребрата върху две дървени лъжици, колкото да не опират дъното на тавата - номера минава.И без скара ребрата си стават идеално.

Следва приготвянето на най-важното - приблизително 250 мл кетчуп, в който разбърквате хубаво една голяма лъжица мед. От вида на кетчупа зависи вкуса на ребърцата - сладки, леко кисели или лютиви. Ние предпочитаме барбекю вкус или класик. Относно кетчупа с мед с мъжа ми имаме разминавания, аз препоръчвам да добавите и две лъжици оцет, той пък ги прави без оцет. Еднакво вкусни излизат, но моите ми харесват мааалко повече! :)

Количеството кетчуп преценявате да ви стигне за обилно намазване на гребените от всички страни, като към края на печенето мазвате още веднъж отгоре. Използвайте широка четка. Ребрата получават много приятен загар и вкус. За 15 минути са готови, излапайте ги още горещи, с подходящо пиво и салата! Бон апети!😋



e-mail абонамент